“Аз съм привърженик на това солидарният модел да покрива само една минимална част от пенсията. Всичко останало да е капиталов модел, всеки да има лична сметка и пенсията му да зависи от това каква заплата е декларирал, на какъв доход се е осигурявал и какво е внасял в личната си вноска. Ето това е“, коментира министърът пред Дарик радио. Така той отново заяви по-различно мнение по въпроса с осигуровките, след като преди време обясни, че няма икономическа логика в повишаването на вноските.

Това е някаква обърквация, заяви Трайков по-повод коментарите за национализацията на 500 млн. лв. от частните пенсионни фондове

В същото време управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Христина Митрева обясни, че парите в професионалните пенсионни фондове може да са по индивидуални партиди на работниците, но не са техни лични средства. Това са вноските, които предприятията преди правеха в държавното обществено осигуряване, но им бе разрешено да ги влагат в частните дружества за по-голяма доходност и изплащане на ранните пенсии.

Моделът обаче се провалил и частните пенсионни фондове за 10 години не са успели да осигурят средства за ранните пенсии в размера, в който сега такива изплаща НОИ. Освен това в момента балансовите активи на пенсионните дружества са с 25 млн. лв. по-малко от размера на правените от работодателите вноски, обясни в неделя пред БНР Митрева.

Тя отхвърли тезата, изказана от редица икономиски и финансисти, че решението да се прехвърлят парите, внасяни за работниците първа и втора категория труд в частни професионални фондове, за управление в НОИ е национализация. Тя каза още, че изтеглянето на тези партиди няма да се отрази върху борсовите пазари и видя проблем единствено в законовата възможност работодателят да може едностранно да освободи служител, навършил пенсионна възраст.

“България е единствената страна, в която задължителните капиталови схеми се прилагат за финансиране на ранното пенсиониране на работещите при първа и втора категория труд“, коментира от своя страна Митрева.

Тя изчисли, че със сегашните натрупани близо 500 млн. лв. в частните професионални фондове, ако от догодина те трябва да започнат да изплащат пенсии на пенсиониралите се на 52 години работници първа категория това би формирало пенсия от 58 лв. месечно до 63-годишната му възраст, ако е бил осигуряват на минималните по прагове средства. При максималния доход сумата би била 217 лв, докато пенсията, която получават сега хората, които се пенсионират при първа категория труд, е 523 лв. За втора категория труд пенсията от частен фонд би била 125 лв, сметна Митрева.

Според нея квалификацията за “национализация“ на частните професионални пенсионни фондове е абсолютно безпочвена, защото вноските в тях “са от парите на предприятията, а държавата е задължила предприятията да ги внасят в професионалните фондове“.

“Държавата решава кой ще управлява тези пари. И мога да кажа на хората, да ги успокоя, че НОИ има свой опит при инвестиране на средства на учителски пенсионен фонд, на фонд гарантиране правата на работниците и служителите при ликвидация, и доходността при инвестиране на тези пари в никакъв случай не е по-ниска, напротив, доста по-висока от тази, която обявяват фондовете. Така че не става въпрос нито за национализация, нито за загубата на права, нито за отнемането на лични пари. Индивидуалните пари, индивидуалните партиди не означават лични пари на хората“, обясни управителят на НОИ.

Тя допълни, че са направени срещи с Комисията за финансов надзор и с БНБ за “консултации всъщност как да успеем за месец и половина да организираме всички правила по прехвърляне на активите“.

“Активите на фондовете няма да се развалят, те ще останат в същите инструменти, в каквито сега са инвестирани, просто ще се смени органът, който ще ги управлява, тоест титулярът на сметките. Няма никакво сътресение да се получи на борсите, защото ние няма да изтеглим парите. Нас не ни трябват в кеш тези 500 милиона лева, които са натрупани“, заяви Митрева.

Тя изнесе статистика, според която преведените вноски от старта на реформата в професионалните пенсионни фондове до 30 юни 2010 г. са 493 млн. лв. “Балансовите активи на професионалните пенсионни фондове към 30 юни 2010 г. са 467 млн. лв. Тоест те са по-малко от преведените вноски. В това число в инвестиции са 448 милиона лева, защото знаем, че има такси върху вноските, такси за обслужването и т.н. В НОИ няма такси, няма удръжки и т.н.“, коментира Митрева.

Тя допълни, че дефицитът за изплащане на пенсиите в НОИ е надхвърлил 2 млрд. лв. заради политиката за намаляване на пенсионните осигурителни вноски.

През 2000 г. вноската за пенсия е 32 процента, в 2008 г. тя пада до 18 процента и в 2009 г. държавата влезе като осигурител с 12 процента участие. “Дефицитът точно в тези години нарасна много, особено 2007-2010 г., защото имаше небалансирани политики в частта на приходите, намаляваха се вноските и приходите, а се увеличаваха разходите. Това довело до нарастването на дефицита от 98 млн. лв. през 2000 г. на 2.061 млрд. лв. сега."